Балните танци. Характеристика

Балните танци представляват група от различни танци, изпълнявани по двойки, някои от които са национален произход. Изпълняват се в помещения с паркет. Разнообразието на елитни (исторически-битови) и народни танци в балните зали е много голямо, но всички те се характеризират с две особености: всички бални танци се танцуват по двойки и те са съставени от мъже и жени.

Под “бални танци” в момента се подразбират “латино танци” и “спортни танци”. По време на световните състезания танците са разделени в три програми: европейска (Standart или Modern), латиноамериканска (Latin) и десет танци (“десятка”). Европейската програма включва бавен валс, танго, виенски валс, бавен фокстрот и куикстеп (бърз фокстрот). В латиноамериканската влизат самба, ча-ча-ча, румба, пасо добле и джайв.

Терминът “бални” се отнася към непрофесионалните светски танци по двойки, който възникват в средновековна Европа. Тези танци са много видоизменени, тъй като по време на всяка епоха в европейската история – Ренесанса, Просвещението, Класицизма и Романтизма са претърпявали промени. По време на европейското културно развитие на балните танци, те са били повлияни от различни етнически източници, както и професионалните танци.

Балните танци на XX век поставят основите на европейския танц, който през XIX-XX век вдъхва нов живот на африканската и латиноамериканската музикална и танцова култура. По-голямата част от съвременните бални танци са с африкански “корени”, което обаче е добре прикрито под техническата обработка на европейските танцувални школи.

През 1920 година в Англия при Императорското общество на учителите по танци е създаден специален Съвет по бални танци. Английските експерти са стандартизирали всички известни по това време танци – валс, бърз и бавен фокстрот, танго. По такъв начин възникват конкурсните танци и оттогава балните танци са разделени на спортни и social dance. През 1930-1950-те години броят на стандартните танци се увеличава поради факта, че към тях се добавят пет латино танци (в този ред: румба, самба, джаз, пасо добле, ча-ча-ча).

Всички бални танци се танцува по двойки, които са съставени от кавалер и дама. Те танцуват като имат определени точки на контакт. В европейската програма контактът е по-голям и се поддържа през целия танц. В латиноамериканската програма контактът е по-свободен, по-често се осъществява чрез връзка с ръцете, а понякога и може да бъде дори напълно изгубен, както се усилва и напрежението при изпълнението на фигурите.

Тъй като изпълнението на балните танци изисква определени умения и фитнес, с течение на времето популярността им в обществото е намаляла. Появата на туиста през 1960 година отбелязва края на танците по двойки. Танци като валс, танго, фокстрот и други, на практика престават да бъдат за масово забавление. В историята на балните танци се открива нова страница.

В европейската програма (с други думи, “Стандарт” или “Modern”) влизат пет танца: бавен валс (темпо – 28-30 такта в минута), танго (темпо – 31-33 такта в минута), виенски валс (темпо – 58 -60 такта в минута), бавен фокстрот (темпо – 28-30 такта в минута) и куикстеп (бърз фокстрот) (темпо – 50-52 такта в минута). Всички танци от европейската програма се изпълняват в кръг и по посока, обратно на часовниковата стрелка. Дамите трябва да отговарят на съответни изисквания и да носят бални рокли. Кавалерите трябва да бъдат облечени в костюми в черно или тъмно синьо и да носят пеперуда или папийонка.

В латиноамериканската програма (Latin) влизат танците самба (темпо – 50-52 такта в минута), ча-ча-ча (темпо – 30-32 такта в минута), румба (темпо – 25-27 такта в минута), пасо дбле (темпо – 60-62 такта в минута) и джаз (темпо – 42-44 такта в минута). От латиноамериканските танци само самба и пасо добле се танцува, следвайки линията на танца. В останалите танци повече или по-малко танцьорите остават на едно място, въпреки че в тези танци е възможно евентуално преместване на танцьорите на дансинга, като е възможно връщане към началната точка или не. В момента роклите на дамите обикновено са къси, много отворени и стегнати. Съвременните костюми на кавалерите подчертават линиите на тялото.

Posted in Латино-американски и бални танци | Tagged , | Comments Off

Танцът на живота (Кючек). Видео обучение

Posted in Танцът на живота (кючек) | Tagged , | Comments Off

Източни танци. Танцът на живота (Кючек)

Танцът на живота е арабски национален танц. Западното наименование на танцувалната техника, често срещана в Близкия изток и в арабските страни, е също както арабското наименование на танца – Raqs Sharqi, т. е. “ориенталски танци”. Оригиналността на източния танц е в неговата пластичност. Той е бил пренесен в Близкия изток от индийските цигани (гавази или гавейзи) през около Х век , а от там се разпространение и в други страни. Ето защо произходът му често погрешно е приписван на Близкия Изток.

Има повече от 50 различни стилове на ориенталските танци, както и няколко направления – египетска школа, ливанска, турска и така нататък. Народните танци беледи (балади, беляди), халиги (халиджи), нубия, дабка и други, оказват влияние на класическия танц, като го обогатяват със специфични движения и стъпки. Всъщност сценичния вариант на танца се появява в края на XIX и началото на XX век, след като Холивуд танцът вече се използвал във формата, представена от западните изпълнители. Добива особена популярност през 30-50 години на ХХ век. Танцьорките от Близкия изток са адаптирали костюмите си и по този начин са обогатили фолклора на този стил.

Благодарение на влиянието на две култури – Изтока и Запада, този танц е станала популярен в цял свят. Сред основателите на танца на живота е необходимо да се посочат такива звезди като Самия Гамал, Бадия Масабни и Тахия Кариока. По времето на Османската империя танцът на живота се изпълнявал и от мъже. Съществуват и “само мъжки” варианти на танца, най-вече в народните стилове, например тахтиб, разпространен в Египет и танура – в Турция.

Костюмът за ориенталските танци се е изменял много с течение на времето. Класическата комбинация на бюстие и широка пола, вече принадлежи на миналото. Нерядко се изпълнява в къси поли, но танцьорка в Кайро може да бъде дори арестувана, ако танцува без полупрозрачна мрежа, закриваща стомаха.

Posted in Танцът на живота (кючек) | Tagged , | Comments Off